Цял живот за младите. А, те къде са?

Работете и пътувайте за цял живот

В гореща лятна вечер на фестивала за екстремни спортове в Крим първенството се срещна с бившия арт директор на Gipsy и един от създателите на марката Misia Слава Глушкови м, за да говори за работа, пътувания, съвременна музика и маратонки .

- Слава, откъде идва такава луда любов към кецовете?
- Само за сведение: любовта към кецовете в Русия дойде от малко по-различна страна, отколкото в целия свят. Там тя дойде от баскетбола и тук всичко започна с улицата, танците и графитите. Попаднах в тази вълна случайно, защото в един момент просто дойдох на булевард Гоголевски, в къщата до Nike Arbat и си купих там една двойка. Тя беше толкова красива и седна толкова удобно, че веднага си купих същия, само че в различен цвят. Сложих ги на рафта, но изглеждаха толкова оскъдни, че си купих още два чифта. И тогава си помислих, че тъй като има четири двойки, тогава трябва да има още четири. След това се заинтересувах от фона на моделите, за да разбера причините за появата им, играчите, които са ги играли и т.н.

- Колко двойки имате сега?
- Не мога да кажа със сигурност, последно съм броил преди две години. През това време издадох определена сума, защото има маратонки, които не носят голяма стойност със своята история. Те са красиви, затова ги нося за сезона и след това ги давам на някого или ги продавам на супер евтина цена, защото нямам много място в апартамента си, за да ги съхраня всички. Мисля, че сега има около 200 двойки.

- Как започна историята на Мисия?
- Мисия е просто логично продължение на цялата тази текуща история, защото в продължение на седем години похарчих много пари за нея. Някъде в сърцето си мечтаех не само да харча, но и да печеля пари за маратонки. Видях проекта Мисия на етап, когато все още беше затворен. Влязох вътре за кафе, оцених интериора. Толкова ми хареса, че им писах в Instagram и бях поканен да се отбия за чат. Интересно ми беше да разбера какво се планира като цяло, защото отдавна съм в темата на маратонките. Дойдох и три часа разговаряхме за маратонки, за стил, за мода и дрехи. В края на разговора ме попитаха: Е, вие с нас ли сте? И разбира се съгласих се. И от година и половина се опитваме да направим нещо заедно.

- Как попаднахте в Gipsy?
- Историята с Gipsy срещу историята с маратонки е много логична. Може да се нарече обикновена кариерна стълба. Учих в университета и работех като сервитьор в Симачев.

Веднъж на вечеря по странно стечение на обстоятелствата се озовах на една маса с Иля Лихтенфелд, собственикът на Симачев. Той, разбира се, се напрегна в началото, nзащото не съм свикнал да седя на масата с персонала си. Но все пак си поговорихме и накрая той каза, че вижда потенциал в мен и е готов да помогне за ослепяването на нещо от мен. Отговорих, че все още уча, но в световен мащаб нямах нищо против. Първо ме изпрати да работя за Новиков, след това отворих тавана на Кузнецкия мост. След това се върнах в ресторанта му като мениджър, три месеца по-късно станах заместник-мениджър по човешки ресурси и отворих кафе Zyu на Arbat. Шест месеца по-късно казах на Иля, че в Зю ми е скучно и че бързата храна изобщо не е моя. На следващия ден ми се обади, каза, че отваря нов бар (Gipsy) и ме покани да дойда да видя. Тогава имаше напълно празна зона и имаше морава, но веднага казах, че искам да работя там. Три месеца бях ангажиран с персонал, но не бях особено успешен в това. Имаше моменти, когато нещо се объркваше и осъзнавах, че това е така, защото нещо съм пропуснал. С Иля обсъдихме това и решихме, че ще отида в художествения отдел, защото това ми е по-близо. Отначало бях асистент на арт директор, а шест месеца по-късно и аз сам станах арт директор.

- Не е тайна, че пътувате много. Разкажете ни за трите най-страхотни места, които някога сте били.
- Много обичам Америка. Посоката вече е доста макова, но все още я обичам - не мога. Първо, леля ми и чичо ми живеят там, недалеч от Сан Франциско, така че за първи път попаднах там отдавна, още през 2004 година. След това през 2007 г. прекарах цялото лято в Маями в Work and Travel, работех като сервитьор, спах на плажа. Обиколих много места. Не харесвам Маями, за мен е като американската версия на Сочи. Обичам Лос Анджелис, Ню Йорк и Сан Франциско. И ако говорим за Европа, обичам я, защото е близо и можете да излезете през уикенда, но за мен повечето европейски градове изглеждат еднакви.

- Има ли места, които все още не сте посетили, но искате?
- Бих отлетял до Токио, наистина искам да отида там. От доста време гледам някои от момчетата, които живеят там, и ми се струва, че там имат съвсем различен свят. Те мислят по различен начин, мотивите им са различни и като цяло форматът на забавлението им е различен. Там е невероятно красиво, има нови технологии, има интересни хора и има мода и аз, колкото и странно да е, някак съм потопен в него. И аз също искам да отида в Австралия и Барселона, все още не съм бил там и това е голям пропуск.

- Каква музика слушате?
- Честно? Слушам всичко. Обичам да слушам класическа музика в колата сутрин след луд сет, защото тя успокоява и настройва в правилното настроение. Уважавам новото поколение руски музиканти, било то фараон, T-Fest или Husky. Всъщност не съм им фен, но ги слушам, защото ме интересува как се развива сцената в Русия. Уважавам Йегор Крийд, когото мнозина мразят, защото е от някакъв поп. Но новият му албум е много готин както в производството, така и вза четенето. Но най-вече слушам чужда музика, за предпочитане американска. Въпреки че понякога обичам да слушам нещо необичайно на език, който не разбирам, например немски рап или френски народ. В моите сетове също мога да играя всичко. Имам един трик: в четири часа сутринта, когато всички вече са в дива лудост, обличам Селин Дион и всички започват да плачат, момичетата пускат сутиени, някой танцува бавен танц, всички пеят в хор, където и да го играя ... И е страхотно.

- Как ви харесва X-Fest?
- Готино. Отидох без особени очаквания за нещо колосално, защото обикалях много и знам как изглеждат нашите провинции. Но тук всичко е направено готино. Харесва ми, че всичко това е приурочено към спорта, че тук беше изграден страхотен скейт парк и бяха доведени спортисти на високо ниво от Москва, Санкт Петербург, Амстердам и други градове. Севастопол се развива, движи се някъде и е хубаво. Имахме страхотно парти под Тухлите, много се радвах да ги чуя, защото това е музиката от детството ми, слушах ги в разцвета на силите си, но на концерта разбрах, че в колбите все още има барут. Като цяло съм доволен от фестивала, ако ми се обадят догодина, непременно ще дойда.

НЕ ПРЕЦАКВАЙТЕ 2020 !

Предишна публикация Разтягане с нулева гравитация: три пози за начинаещи
Следваща публикация Как избягах Берлинския маратон: историята на Надя Белкус